Празна стая, само четири стени,
ни лъч, ни плам и пълен мрак,
никаква надежда, нито пък мечти,
не се намира и приятел, нито враг.
Прозорец няма, няма светлина,
мистерия, загадка е Луната,
тук доскоро е живяла лудостта,
но и тя напуснала е тъмнината.
Празно място, обсипано с тъга,
смях и радост – непознати думи.
Тихо е и пусто, като след война,
и леден прах остава след дъхa ми.
Черно е небето и ужасяваща нощта,
безцелни, празни мисли във ума ми.
Голяма, но самотна e моята душа,
a обърна ли се – само сянка зад гърба ми...
© Млад мъж Todos los derechos reservados