21 jun 2011, 17:28

Празна стая

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Празна стая, само четири стени,
ни лъч, ни плам  и пълен мрак,
никаква надежда, нито пък мечти,
не се намира и приятел, нито враг.
Прозорец няма, няма светлина,
мистерия, загадка е Луната,
тук доскоро е живяла лудостта,
но и тя напуснала е тъмнината.
Празно място, обсипано с тъга,
смях и радост – непознати думи.
Тихо е и пусто, като след война,
и леден прах остава след  дъхa ми.
Черно е небето и ужасяваща нощта,
безцелни, празни мисли във ума ми.
Голяма, но самотна e моята душа,
a обърна ли се – само сянка зад гърба ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Млад мъж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах! Поздравления!
  • Благодаря, радвам се, че съм ви докоснал.
  • И в един миг всичко се преобразява - просто е необходимо равновесие
    Красив стих!
  • БРАВО! Разплаках се, докато четях... Това е тъжна красота, обаче... Има смисъл, иванкович, всичко е преходно Страшно ми хареса, много рядко пиша коментари тук!
  • Докъдето ми погледът стига - тишина, самота, тишина... такава е участта на поета

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...