21 jun 2011, 17:28

Празна стая

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Празна стая, само четири стени,
ни лъч, ни плам  и пълен мрак,
никаква надежда, нито пък мечти,
не се намира и приятел, нито враг.
Прозорец няма, няма светлина,
мистерия, загадка е Луната,
тук доскоро е живяла лудостта,
но и тя напуснала е тъмнината.
Празно място, обсипано с тъга,
смях и радост – непознати думи.
Тихо е и пусто, като след война,
и леден прах остава след  дъхa ми.
Черно е небето и ужасяваща нощта,
безцелни, празни мисли във ума ми.
Голяма, но самотна e моята душа,
a обърна ли се – само сянка зад гърба ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Млад мъж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах! Поздравления!
  • Благодаря, радвам се, че съм ви докоснал.
  • И в един миг всичко се преобразява - просто е необходимо равновесие
    Красив стих!
  • БРАВО! Разплаках се, докато четях... Това е тъжна красота, обаче... Има смисъл, иванкович, всичко е преходно Страшно ми хареса, много рядко пиша коментари тук!
  • Докъдето ми погледът стига - тишина, самота, тишина... такава е участта на поета

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...