21.06.2011 г., 17:28

Празна стая

1.2K 0 6

Празна стая, само четири стени,
ни лъч, ни плам  и пълен мрак,
никаква надежда, нито пък мечти,
не се намира и приятел, нито враг.
Прозорец няма, няма светлина,
мистерия, загадка е Луната,
тук доскоро е живяла лудостта,
но и тя напуснала е тъмнината.
Празно място, обсипано с тъга,
смях и радост – непознати думи.
Тихо е и пусто, като след война,
и леден прах остава след  дъхa ми.
Черно е небето и ужасяваща нощта,
безцелни, празни мисли във ума ми.
Голяма, но самотна e моята душа,
a обърна ли се – само сянка зад гърба ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Млад мъж Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Поздравления!
  • Благодаря, радвам се, че съм ви докоснал.
  • И в един миг всичко се преобразява - просто е необходимо равновесие
    Красив стих!
  • БРАВО! Разплаках се, докато четях... Това е тъжна красота, обаче... Има смисъл, иванкович, всичко е преходно Страшно ми хареса, много рядко пиша коментари тук!
  • Докъдето ми погледът стига - тишина, самота, тишина... такава е участта на поета

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...