11 mar 2008, 15:11

Празната неделя 

  Poesía » Otra
872 1 26
Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.


Събуждането ми улучиха от упор.
Откъсна се съня ми от заблудите
и утрото се сви в юмручен удар,
прицелен във челОто на принудите.


Денят премина, стъпкан на паважа.
По пладне беше глух и без очи.
Но нямаше те теб, за да ти кажа,
в следобедното как ще ме боли.


Притихналата вечер ме настигна
и тихо беше чакането в къщи.
Сълзите от безсъние изригнаха
в минутите, без теб едни и същи.


Дойде сънят и беше като дишане.
След време ме потърсиха ръцете.
Събуди ме познатото "Обичам те"
и две очи, събрали в тях морето.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??