Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор.
Откъсна се съня ми от заблудите
и утрото се сви в юмручен удар,
прицелен във челОто на принудите.
Денят премина, стъпкан на паважа.
По пладне беше глух и без очи.
Но нямаше те теб, за да ти кажа,
в следобедното как ще ме боли. ...