Празната неделя
Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор.
Откъсна се съня ми от заблудите
и утрото се сви в юмручен удар,
прицелен във челОто на принудите.
Денят премина, стъпкан на паважа.
По пладне беше глух и без очи.
Но нямаше те теб, за да ти кажа,
в следобедното как ще ме боли.
Притихналата вечер ме настигна
и тихо беше чакането в къщи.
Сълзите от безсъние изригнаха
в минутите, без теб едни и същи.
Дойде сънят и беше като дишане.
След време ме потърсиха ръцете.
Събуди ме познатото "Обичам те"
и две очи, събрали в тях морето.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор.
Откъсна се съня ми от заблудите
и утрото се сви в юмручен удар,
прицелен във челОто на принудите.
Денят премина, стъпкан на паважа.
По пладне беше глух и без очи.
Но нямаше те теб, за да ти кажа,
в следобедното как ще ме боли.
Притихналата вечер ме настигна
и тихо беше чакането в къщи.
Сълзите от безсъние изригнаха
в минутите, без теб едни и същи.
Дойде сънят и беше като дишане.
След време ме потърсиха ръцете.
Събуди ме познатото "Обичам те"
и две очи, събрали в тях морето.
© Елица Стоянова All rights reserved.
