Буквите били са ни посланици,
днес посолствата са пълни със трева..
Имахме история със страници,
а какво изграждаме сега?

Борис Първи вярата приема,
българското за да отстои.
Депутати днес са пред дилема:
с кой да са за повече пари.

Симеон със Златен век се помни,
днешното със пепел и погром.
Вкарваме чуждици вероломни
в тоя отстояван нявга дом.

Накъде вървиме възродени?
Кой признава родния език?
Днес на руски тоя свят се пени,
а е бил на български велик!

Буквите, са били знамената
на един народ със бъднини.
Знаме вече гордо, е парата.
Стои живота днес, а не върви...