- Чичко! Чичко – дай стотинки!

Дай стотинки! Чичко – дай!

Припкат боси сиротинки

в градски парк, през месец май.

Празник е. И тук, до храма,

на параклиса сред парка,

хепънинг кипи с програма –

в ритъм вие се чочарка.

Глъчка, шум, тълпа и врява...

Смес от мургави и бели...

Циганката с такт подгрява –

“скачат” слаби и дебели.

Тракат халби с бира, звънко –

пеят като оживели.

Дрънкат вилици, изтънко –

Бъбрят, като пощурели.

Цвъркат къдрави кърнаци

и кебапчета на скари –

всичките махленски маци,

дебнат, като за оскари.

Кучета пък, гледат умно

скараджиите в ръцете:

“Как го правят (им е чудно) –

само да ги изтървете!”

По нататъка във парка,

пейки влюбени се кискат...

Два фонтана пък, гагарка

слуша в шепот, как разискват.

Люлки две, самотни скърцат

и оплакват си теглото,

катерушките похъркват,

между парка и школото.

Катеричка суетлива,

жълъдче в ръчички стиска...

Вижда се, че е щастлива –

хем играе, хем си гризка.

Само бурундук намусен,

ядно пъшка в храсталака...

Нос потрива и покрусен

се ослушва – нещо чака.