- Чичко! Чичко – дай стотинки!
Дай стотинки! Чичко – дай!
Припкат боси сиротинки
в градски парк, през месец май.
Празник е. И тук, до храма,
на параклиса сред парка,
хепънинг кипи с програма –
в ритъм вие се чочарка.
Глъчка, шум, тълпа и врява...
Смес от мургави и бели...
Циганката с такт подгрява –
“скачат” слаби и дебели.
Тракат халби с бира, звънко –
пеят като оживели.
Дрънкат вилици, изтънко –
Бъбрят, като пощурели.
Цвъркат къдрави кърнаци
и кебапчета на скари –
всичките махленски маци,
дебнат, като за оскари.
Кучета пък, гледат умно
скараджиите в ръцете:
“Как го правят (им е чудно) –
само да ги изтървете!”
По нататъка във парка,
пейки влюбени се кискат...
Два фонтана пък, гагарка
слуша в шепот, как разискват.
Люлки две, самотни скърцат
и оплакват си теглото,
катерушките похъркват,
между парка и школото.
Катеричка суетлива,
жълъдче в ръчички стиска...
Вижда се, че е щастлива –
хем играе, хем си гризка.
Само бурундук намусен,
ядно пъшка в храсталака...
Нос потрива и покрусен
се ослушва – нещо чака.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени