23 dic 2012, 10:50

Празнично

862 0 2

Грее пак запалената коледна елха,

навън земята е бяла и красива.

В сърцата тлее ярка светлина,

любов и нежност от всякъде прелива.

 

Две сърца, разделени от съдбата,

скитащи сред нощния безкрай.

Едно от тях се слива със тъгата,

а другото къде е - никой го не знай.

 

Ти - някъде далеч във тъмнината,

на пълна маса и свещи позапалени.

Загърбил си ме - мен и самотата,

и чувствата потъпкани, забравени.

 

Празнично ти е, нали, на онази маса,

където с друга ще вечеряш ти.

Около бъдник и коледна украса

ще имаш нови, по-хубави мечти.

 

А аз над старата ти снимка тази вечер

ще роня хиляди изстрадани сълзи.

Защото пусто и безсмислено е вече,

за мен има само безброй напразни дни.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....