Грее пак запалената коледна елха,
навън земята е бяла и красива.
В сърцата тлее ярка светлина,
любов и нежност от всякъде прелива.
Две сърца, разделени от съдбата,
скитащи сред нощния безкрай.
Едно от тях се слива със тъгата,
а другото къде е - никой го не знай.
Ти - някъде далеч във тъмнината,
на пълна маса и свещи позапалени.
Загърбил си ме - мен и самотата,
и чувствата потъпкани, забравени.
Празнично ти е, нали, на онази маса,
където с друга ще вечеряш ти.
Около бъдник и коледна украса
ще имаш нови, по-хубави мечти.
А аз над старата ти снимка тази вечер
ще роня хиляди изстрадани сълзи.
Защото пусто и безсмислено е вече,
за мен има само безброй напразни дни.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados