Празници
Прибира ми се снощи моят дядо,
рекох снощи, но бе почти заран.
Абе уж дядо, ама сърце му младо,
зарязвал бил за Трифон Зарезан.
Надясно се клатушка и наляво
умилква се, че малко закъснял,
вика ми: ”Привет, мила бабо…
аз май, че леко съм се поналял”
Леле, какво дойде ни до главата
и ний на старини ставаме резил.
Тръшнах му сърдито аз вратата,
рекох: „Вече да не си се появил”
Излезе уж, но после пак се върна,
фиксира поглед някъде зад мен,
обърна се, през коридора тръгна
на закачалка бе балтона закачен.
Взема го, много бавно го облече,
ама ми казва: „Не ми е по размер”,
леко кимнах: „Спокойно бе човече,
е нали те нямаше, имах кавалер.
Нали така – взех да се шегувам -
те поводите много са, не е един,
и аз снощи реших да празнувам,
но не Трифон, ами… Валентин.”
(а)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
