Празнота
Чувствам някаква тъга, истинска и непрестанна,
цяла малка празнота да разнищва тя деня ми
като гвоздей леден, сив впила се е в плътта ми
и разкъсва с огнен сърп пак кървящата ми слабост.
Сърцето ми плахо тупти, очаква то удар пореден,
със скрити и кротки сълзи трепери от полъха леден,
ръката ми, свита в юмрук, болка и страх да прикрие,
надежда и обич сега тя сякаш в миг ще убие.
Седя си в ъгъла черен, с поглед безволев, премрежен,
светът се усмихва край мене, не чува той вопъла нежен,
разгръщам ръце аз за полет, изгаряни с много любов,
къде си отива тоз спомен за сън, разпилян от тих зов.
© Христина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво тъжно стихотворение.
Усмихни се , Христина, с обич. -
Сърцето ни , то всички удари поема ...
Топло, тъжно и прочувствено ... Харесва ми ! -
Пожелавам ти да запълниш празнотата! Хубав стих! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
а във ъгъла оставаш в самота.
Този ключ грабни с охота,
но с радост във съня...