Dreamerin (Христина)
12 90
2 окт. 2007 г., 23:00

Празнота 

  Поэзия
1669 0 4
 

Чувствам някаква тъга, истинска и непрестанна,
цяла  малка празнота да разнищва тя деня ми
като гвоздей леден, сив впила се е в плътта ми
и разкъсва с огнен сърп пак кървящата ми слабост.

Сърцето ми плахо тупти, очаква то удар пореден,
със скрити и кротки сълзи трепери от полъха леден,
ръката ми, свита в юмрук, болка и страх да прикрие,
надежда и обич сега тя сякаш в миг ще убие.

Седя си в ъгъла черен, с поглед безволев, премрежен,
светът се усмихва край мене, не чува той вопъла нежен,
разгръщам ръце аз за полет, изгаряни с много любов,
къде си отива тоз спомен за сън, разпилян от тих зов.

© Христина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...и ключ към вратата е живота,
    а във ъгъла оставаш в самота.
    Този ключ грабни с охота,
    но с радост във съня...
  • Хубаво тъжно стихотворение.
    Усмихни се , Христина, с обич.
  • Сърцето ни , то всички удари поема ...
    Топло, тъжно и прочувствено ... Харесва ми !
  • Пожелавам ти да запълниш празнотата! Хубав стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??