18 jul 2007, 23:19

ПРАЗНОТА 

  Poesía
623 0 2

ПРАЗНОТА

Седя във стая полутъмна.

Дори не искам светлина.

До болка е познат интериора.

Не познавах само дяволската празнота.

Тишината е обзела всичко.

Крещи ми и от ъгъла дори.

Картините не казват вече нищо.

Имам само голите стени.

Изведнъж просто всичко изчезна.

Изчезна и животът ми дори.

Накъдето да реша аз да погледна,

има само от болезнените спомени.

До вчера аз живеех във дъгата,

а днес вървя и аз не знам къде.

Само и единствената тишината

е обзела празното сърце.

17.07.2007

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??