cherry74 (Мириам ) cherry74 (Мириам )
47
Jul 18, 2007, 11:19 PM

ПРАЗНОТА

  Poetry
864 0 2

ПРАЗНОТА

Седя във стая полутъмна.

Дори не искам светлина.

До болка е познат интериора.

Не познавах само дяволската празнота.

Тишината е обзела всичко.

Крещи ми и от ъгъла дори.

Картините не казват вече нищо.

Имам само голите стени.

Изведнъж просто всичко изчезна.

Изчезна и животът ми дори.

Накъдето да реша аз да погледна,

има само от болезнените спомени.

До вчера аз живеех във дъгата,

а днес вървя и аз не знам къде.

Само и единствената тишината

е обзела празното сърце.

17.07.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0