ПРАЗНОТА
ПРАЗНОТА
Седя във стая полутъмна.
Дори не искам светлина.
До болка е познат интериора.
Не познавах само дяволската празнота.
Тишината е обзела всичко.
Крещи ми и от ъгъла дори.
Картините не казват вече нищо.
Имам само голите стени.
Изведнъж просто всичко изчезна.
Изчезна и животът ми дори.
Накъдето да реша аз да погледна,
има само от болезнените спомени.
До вчера аз живеех във дъгата,
а днес вървя и аз не знам къде.
Само и единствената тишината
е обзела празното сърце.
17.07.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
