Пак ли да обичам, не, мерси?!                                 

Грозно откровена съм, но ми прости.

Не искай ти от мен да се преструвам,

правейки се, че от теб се интересувам.

Сърцето ми сега добре е скрито,

не искам аз да бъде   пак разбито.

Съжалявам те и те разбирам,

но за жалост не ти симпатизирам.

Какво ли си харесал в мен,  не знам?

Огледай се в душата,  нищо няма там.

Сърцето ми е лед, а душата – стон,

затова сега и пуст е моят дом.

Сега не се отчайвай, главата си вдигни,

бързо изправи се и пътя продължи.

Някъде зад ъгъла те чака любовта,

недей като мене да тънеш в самота.