23 мар. 2011 г., 20:37

Празнота

856 1 0

Пак ли да обичам, не, мерси?!                                 

Грозно откровена съм, но ми прости.

Не искай ти от мен да се преструвам,

правейки се, че от теб се интересувам.

 

Сърцето ми сега добре е скрито,

не искам аз да бъде   пак разбито.

Съжалявам те и те разбирам,

но за жалост не ти симпатизирам.

 

Какво ли си харесал в мен,  не знам?

Огледай се в душата,  нищо няма там.

Сърцето ми е лед, а душата – стон,

затова сега и пуст е моят дом.

 

Сега не се отчайвай, главата си вдигни,

бързо изправи се и пътя продължи.

Някъде зад ъгъла те чака любовта,

недей като мене да тънеш в самота.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Феддерке Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...