2 mar 2013, 13:27  

празнотата

  Poesía
670 0 1

Предопределени завинаги от приемствеността.

Поели захласнати пътя на разума.

Изгубени сред прелестното изобилие.

Ние никога няма да се срещнем.

Взирайки се през стъклените лица

и разтревожени от смъртта на идеалите,

когато се докоснем, няма да трепнат сърцата.

Но някой ден ще се познаем единствено в празнотата.

 

Изядени до кокал от мъдреците

и хищническата природа на техните вечни мисли.

С изтрити отвъдни сърца, потънали в роса,

ние сме бедните трупове, които блуждаят тук.

Които копнеят за добротата.

Ние няма да се родим отново, освен в празнотата.

 

Няма да притежаваме себе си.

Ние никога няма да се пробудим чисти.

Загубени безвъзвратно в сънищата на нашите сънища.

Завинаги ще кроим планове

как да побеждаваме в ничията земя.

Развълнувани от успехите. От загубите на любимите.

А един ден непознатият път ще ни вземе

и ще бъдем заедно

в майчината гръд, изпълнена с празнота.

 

 

Румен Вучков 2013

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© rumpata302 Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...