rumpata302 (rumpata302)

празнотата 🇧🇬

Предопределени завинаги от приемствеността.
Поели захласнати пътя на разума.
Изгубени сред прелестното изобилие.
Ние никога няма да се срещнем.
Взирайки се през стъклените лица ...

rumpata302

Poesía

2013-03-02T13:27:25+02:00 662 1

Където започва нещо, там и свършва 🇧🇬

Нашто представление ще започне сега,
а завесите откак ги помня ридаят.
Очите ни отправени са в крехката тъма,
където малките човечета играят.
Виж каква мрачна сцена, ...

rumpata302

Poesía

2012-12-30T10:52:33+02:00 571

На ръба на съзнанието 🇧🇬

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...

rumpata302

Prosa » Relatos

2012-11-04T17:13:19+02:00 982

След дебрите на изкуството 🇧🇬

Напоследък Григор прекарваше по цели дни в тихото си ателие на тавана. Работеше дълго, а атмосферата го успокояваше. На тезгяха край вратата имаше цяла армия от бурканчета и шишенца с бои. Срещу тях беше слънчевата стена с прозорците. А някъде наоколо мъжът поставяше статива си и рисуваше, вглъбен т ...

rumpata302

Prosa » Relatos

2012-10-10T16:30:44+03:00 731

Сидхасана 🇧🇬

Снощи сънувах, че съм мамут –
последният оцелял,
а хората ме търсеха да ми стиснат ръката.
Скрих се в една самотна къщичка
някъде из прерията на Драгодан. ...

rumpata302

Poesía » Versos blancos

2012-10-09T14:24:32+03:00 752

Чужд град 🇧🇬

Краят на малката тиха уличка с поникналите по тротоара й таратайки, е ей там. В сърцевината на големия булевард, от който идва все по-силен шум и глъчка. Когато влизам в него, спирам за миг да погледна към единия и към другия му край. После поемам сред кипящия поток от стотици човешки фигури.
В друг ...

rumpata302

Prosa » Relatos

2012-10-07T00:45:21+03:00 776