2.03.2013 г., 13:27  

празнотата

663 0 1

Предопределени завинаги от приемствеността.

Поели захласнати пътя на разума.

Изгубени сред прелестното изобилие.

Ние никога няма да се срещнем.

Взирайки се през стъклените лица

и разтревожени от смъртта на идеалите,

когато се докоснем, няма да трепнат сърцата.

Но някой ден ще се познаем единствено в празнотата.

 

Изядени до кокал от мъдреците

и хищническата природа на техните вечни мисли.

С изтрити отвъдни сърца, потънали в роса,

ние сме бедните трупове, които блуждаят тук.

Които копнеят за добротата.

Ние няма да се родим отново, освен в празнотата.

 

Няма да притежаваме себе си.

Ние никога няма да се пробудим чисти.

Загубени безвъзвратно в сънищата на нашите сънища.

Завинаги ще кроим планове

как да побеждаваме в ничията земя.

Развълнувани от успехите. От загубите на любимите.

А един ден непознатият път ще ни вземе

и ще бъдем заедно

в майчината гръд, изпълнена с празнота.

 

 

Румен Вучков 2013

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© rumpata302 Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...