Празнувам любовта
По жадни устни плъзва вкус на вино,
събудилo трапчинката на лявата ми буза.
Танцува пулсът ми и бие лудо.
Празнувам любовта, най-истинската муза.
Разтварям и сърцето си, душата,
да влезе в мен, да бъде и в съня ми,
тя близка ми е, не някаква си непозната,
а строфата красива в мисълта ми.
И ето, че танцуваме със Нея,
и яхнали мечтите, се завихряме.
Тя знае тайните ми, как копнея
за чаша щастие със нея да изпиеме.
Наздравица за любовта, за светлината,
за трепетния дъх на пролетта,
за стрък кокичета в дланта ми,
които с обич ù дарявам от душа.
И пресушаваме бутилка вино
от избата дълбока на страстта,
и в думите прекипва странно
вълшебство от препита красота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
