16 ene 2008, 14:50

пречистени

  Poesía
818 0 22
Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?

Живи дойдохме и живи се махаме,
стига препъване в писани камъни!
Толкова дълго препарирани бяхме,
как не усетихме зов от душите ни?

Сега по паважа се стичат усмивките,
вече крачка напред, не потъване.
Да поседнем за миг под звъна на липите,
да не стъпваме там, където целувахме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сега по паважа се стичат усмивките,
    вече крачка напред, не потъване.
    Да поседнем за миг под звъна на липите,
    да не стъпваме там, където целувахме...
    ...
  • от ръцете ни толкова време изрони се,
    как повярвахме в скъсани струни?

    Знаеш ли как звучат скъсаните струни?Ранено."С аромат на огън и сълза".Как до сега не съм разбирала, че раненото звучене е следствие от скъсването?!...
    Страхотен стих!
  • Разкошен стих, мила Ася!
  • Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
  • Браво,Ася...Чудесно е!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...