16.01.2008 г., 14:50

пречистени

814 0 22
Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?

Живи дойдохме и живи се махаме,
стига препъване в писани камъни!
Толкова дълго препарирани бяхме,
как не усетихме зов от душите ни?

Сега по паважа се стичат усмивките,
вече крачка напред, не потъване.
Да поседнем за миг под звъна на липите,
да не стъпваме там, където целувахме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега по паважа се стичат усмивките,
    вече крачка напред, не потъване.
    Да поседнем за миг под звъна на липите,
    да не стъпваме там, където целувахме...
    ...
  • от ръцете ни толкова време изрони се,
    как повярвахме в скъсани струни?

    Знаеш ли как звучат скъсаните струни?Ранено."С аромат на огън и сълза".Как до сега не съм разбирала, че раненото звучене е следствие от скъсването?!...
    Страхотен стих!
  • Разкошен стих, мила Ася!
  • Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
  • Браво,Ася...Чудесно е!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...