16 янв. 2008 г., 14:50

пречистени

815 0 22
Оковани в безумна реалност избягахме,
остъргахме всички излъскани думи,
от ръцете ни толкова време изрони се,
как повярвахме в скъсани струни?

Живи дойдохме и живи се махаме,
стига препъване в писани камъни!
Толкова дълго препарирани бяхме,
как не усетихме зов от душите ни?

Сега по паважа се стичат усмивките,
вече крачка напред, не потъване.
Да поседнем за миг под звъна на липите,
да не стъпваме там, където целувахме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега по паважа се стичат усмивките,
    вече крачка напред, не потъване.
    Да поседнем за миг под звъна на липите,
    да не стъпваме там, където целувахме...
    ...
  • от ръцете ни толкова време изрони се,
    как повярвахме в скъсани струни?

    Знаеш ли как звучат скъсаните струни?Ранено."С аромат на огън и сълза".Как до сега не съм разбирала, че раненото звучене е следствие от скъсването?!...
    Страхотен стих!
  • Разкошен стих, мила Ася!
  • Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
  • Браво,Ася...Чудесно е!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...