21 oct 2018, 20:20

Пречистване

  Poesía
527 0 1

Щом Зима е и по стъклата

най-гладки платна, 

скрежът със своята четка

рисувал е чудни цветя,

Ти излез навън,

гмурни се в белотата на снега,     

остави снежинките да падат по лицето ти       

и да отмият от теб греха …

Девствено бяла и чиста

да стене душата ти,

и ти пречистена,  по детски наивна,

ангелчета прави по снега …

и няма да мислиш за нощта,

и няма да мислиш за греха,

отдай се на непорочността,

отдай се на чистотата на мига.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...