Щом Зима е и по стъклата

най-гладки платна, 

скрежът със своята четка

рисувал е чудни цветя,

Ти излез навън,

гмурни се в белотата на снега,     

остави снежинките да падат по лицето ти       

и да отмият от теб греха …

Девствено бяла и чиста

да стене душата ти,

и ти пречистена,  по детски наивна,

ангелчета прави по снега …

и няма да мислиш за нощта,

и няма да мислиш за греха,

отдай се на непорочността,

отдай се на чистотата на мига.