Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън,
гмурни се в белотата на снега,
остави снежинките да падат по лицето ти
и да отмият от теб греха …
Девствено бяла и чиста
да стене душата ти,
и ти пречистена, по детски наивна,
ангелчета прави по снега … ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up