Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън,
гмурни се в белотата на снега,
остави снежинките да падат по лицето ти
и да отмият от теб греха …
Девствено бяла и чиста
да стене душата ти,
и ти пречистена, по детски наивна,
ангелчета прави по снега …
и няма да мислиш за нощта,
и няма да мислиш за греха,
отдай се на непорочността,
отдай се на чистотата на мига.