Чуствата прибрани извадих
Избърсах прахта от нашите дни
Изхвърлих обиди и драми
Попих с Надежда всички сълзи
Прозорците отворих широко
заковани след буря в нас
И се изпълни нашата стая
с уж забравен,жив аромат
Недоверието до бяло изтърках
от челата потъмняли от гняв
Завесите тъмни разкъсах
и стана слънчев нашият свят
Ревността нарязах на ситно
да не покълне отново в нас
Изрязах изгнилите листи
на цветята живящи чрез нас
Промих и сърдечните рани
Разбитите мечти залепих
Завързах с възели здрави
лаещите хорски сплетни
Ти не вярваш,плачеш от радост
Сякаш отново се раждаме днес
Към Любовта били сме небрежни
А толкова просто е всичко било...
© Десислава Панчева Todos los derechos reservados