Oct 7, 2006, 8:41 PM  

Пречистване

  Poetry
796 0 4

Чувствата прибрани извадих
Избърсах прахта от нашите дни
Изхвърлих обиди и драми
Попих с Надежда всички сълзи

Прозорците отворих широко
заковани след буря в нас
И се изпълни нашата стая
с уж забравен,жив аромат

Недоверието до бяло изтърках
от челата потъмнели от гняв
Завесите тъмни разкъсах
и стана слънчев нашият свят

Ревността нарязах на ситно
да не покълне отново в нас
Изрязах изгнилите листи
на цветята живеещи чрез нас

Промих и сърдечните рани
Разбитите мечти залепих
Завързах с възли здрави
лаещите хорски сплетни

Ти не вярваш,плачеш от радост
Сякаш отново се раждаме днес
Към Любовта били сме небрежни
А толкова просто е всичко било...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...