Чувствата прибрани извадих
Избърсах прахта от нашите дни
Изхвърлих обиди и драми
Попих с Надежда всички сълзи
Прозорците отворих широко
заковани след буря в нас
И се изпълни нашата стая
с уж забравен,жив аромат
Недоверието до бяло изтърках
от челата потъмнели от гняв
Завесите тъмни разкъсах
и стана слънчев нашият свят ...