7 окт. 2006 г., 20:41  

Пречистване

799 0 4

Чувствата прибрани извадих
Избърсах прахта от нашите дни
Изхвърлих обиди и драми
Попих с Надежда всички сълзи

Прозорците отворих широко
заковани след буря в нас
И се изпълни нашата стая
с уж забравен,жив аромат

Недоверието до бяло изтърках
от челата потъмнели от гняв
Завесите тъмни разкъсах
и стана слънчев нашият свят

Ревността нарязах на ситно
да не покълне отново в нас
Изрязах изгнилите листи
на цветята живеещи чрез нас

Промих и сърдечните рани
Разбитите мечти залепих
Завързах с възли здрави
лаещите хорски сплетни

Ти не вярваш,плачеш от радост
Сякаш отново се раждаме днес
Към Любовта били сме небрежни
А толкова просто е всичко било...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Панчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...