7.10.2006 г., 20:41  

Пречистване

797 0 4

Чувствата прибрани извадих
Избърсах прахта от нашите дни
Изхвърлих обиди и драми
Попих с Надежда всички сълзи

Прозорците отворих широко
заковани след буря в нас
И се изпълни нашата стая
с уж забравен,жив аромат

Недоверието до бяло изтърках
от челата потъмнели от гняв
Завесите тъмни разкъсах
и стана слънчев нашият свят

Ревността нарязах на ситно
да не покълне отново в нас
Изрязах изгнилите листи
на цветята живеещи чрез нас

Промих и сърдечните рани
Разбитите мечти залепих
Завързах с възли здрави
лаещите хорски сплетни

Ти не вярваш,плачеш от радост
Сякаш отново се раждаме днес
Към Любовта били сме небрежни
А толкова просто е всичко било...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Панчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...