13 jul 2008, 10:00

Пречистване

  Poesía » Otra
1.4K 0 27
 

Утрото събуди ме игриво.

Очи отворих - виждах красота.

Слънцето зад облак бе се скрило,

радваше се като мене на дъжда.

В душата ми гнездеше светлината,

чуруликаха избистрени мечти.

Капките дъждовни по листата

оставяха след себе си следи.

Ухаеше на новото начало...

Молитвено наведох аз глава.

Ангелче над мен се беше спряло,

облечено в най-чиста белота.

Пречистих се от мъки и заблуди,

сърцето ми за дълго беше в плен.

В далечината чуваха се струни,

една мелодия се раждаше за мен.

И няма думи - празни обещания!

Няма прах и тъжна сивота!

Загърбих всичките страдания,

затръшнах им последната врата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...