Пречистване
Утрото събуди ме игриво.
Очи отворих - виждах красота.
Слънцето зад облак бе се скрило,
радваше се като мене на дъжда.
В душата ми гнездеше светлината,
чуруликаха избистрени мечти.
Капките дъждовни по листата
оставяха след себе си следи.
Ухаеше на новото начало...
Молитвено наведох аз глава.
Ангелче над мен се беше спряло,
облечено в най-чиста белота.
Пречистих се от мъки и заблуди,
сърцето ми за дълго беше в плен.
В далечината чуваха се струни,
една мелодия се раждаше за мен.
И няма думи - празни обещания!
Няма прах и тъжна сивота!
Загърбих всичките страдания,
затръшнах им последната врата!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
