Пречупена

Не успях аз крачка да направя!

Не успях, а срутих се!

Върху земята онемяла…

Сринах се…

Така копнеех да направя,

аз нещо свято и добро!

Така аз исках да се слеем,

че да бъдем във „едно“!

Тогава два прекрасни цвята,

осмислиха живота мой.

И сила дадоха децата

да продължа по пътя свой!

Но вместо светъл път да изградим,

настани се тайничко раздорът!

И благата дума стана дим,

а завладя ни терорът…

Във вихрушка горда, завъртя се и тъгата!

Не успяхме да изградим…

Ни святото, ни добротата!

Разчупи се! Разпадна се!

И не докоснахме дъгата!

Не беше цветна всяка наша нощ!

Не беше светлината!

Да бъда честна аз избрах…

И затворих я вратата!

Затръшнах я! И изкрещях:

„Благословени да са ми делата“!

L.D.