Пречупена
Не успях аз крачка да направя!
Не успях, а срутих се!
Върху земята онемяла…
Сринах се…
Така копнеех да направя,
аз нещо свято и добро!
Така аз исках да се слеем,
че да бъдем във „едно“!
Тогава два прекрасни цвята,
осмислиха живота мой.
И сила дадоха децата
да продължа по пътя свой!
Но вместо светъл път да изградим,
настани се тайничко раздорът!
И благата дума стана дим,
а завладя ни терорът…
Във вихрушка горда, завъртя се и тъгата!
Не успяхме да изградим…
Ни святото, ни добротата!
Разчупи се! Разпадна се!
И не докоснахме дъгата!
Не беше цветна всяка наша нощ!
Не беше светлината!
Да бъда честна аз избрах…
И затворих я вратата!
Затръшнах я! И изкрещях:
„Благословени да са ми делата“!
L.D.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лозена Димитрова Всички права запазени
