С колко мъка си раждал надежда
след похотна хайка на мъртви души!
Как учил честта си, глава да навежда,
за да бъдеш пак утре без изход, уви!
Колко дни от живота са твои,
в колко роли играел си ти,
за да бъдат мечтите готови,
за да спестят две последни сълзи?
Как просмукваше бавно мъглата,
там, към свидното в твойте гърди?
Как успя да прикриеш душата
дори от сивото в твоите очи? ...