пред белия лист...
С колко мъка си раждал надежда
след похотна хайка на мъртви души!
Как учил честта си, глава да навежда,
за да бъдеш пак утре без изход, уви!
Колко дни от живота са твои,
в колко роли играел си ти,
за да бъдат мечтите готови,
за да спестят две последни сълзи?
Как просмукваше бавно мъглата,
там, към свидното в твойте гърди?
Как успя да прикриеш душата
дори от сивото в твоите очи?
Разкажи колко лудо обичаш,
устни впивайки в нечии гърди
и как страшно е ти да попиташ
за любов пред студени очи!
Разкажи, тоз странник те чака,
лист безкраен от вопъл роден.
Тъжни чувства душата изплака,
но животът е все тъй студен.
след похотна хайка на мъртви души!
Как учил честта си, глава да навежда,
за да бъдеш пак утре без изход, уви!
Колко дни от живота са твои,
в колко роли играел си ти,
за да бъдат мечтите готови,
за да спестят две последни сълзи?
Как просмукваше бавно мъглата,
там, към свидното в твойте гърди?
Как успя да прикриеш душата
дори от сивото в твоите очи?
Разкажи колко лудо обичаш,
устни впивайки в нечии гърди
и как страшно е ти да попиташ
за любов пред студени очи!
Разкажи, тоз странник те чака,
лист безкраен от вопъл роден.
Тъжни чувства душата изплака,
но животът е все тъй студен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Трихоцефалус Трихиурус Всички права запазени
