Пред хребета на бъдещето
Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
залутан в гънките на океана.
Аз дишам още сякаш полужив
в коралите на мъртвата надежда
и твоят образ странно мълчалив
през спомени-лиани ме превежда -
назад - към най-вълшебната поляна
на детството, окъпана със сноп лъчи,
оставила в душата вечна тайна
и съкровено, за което се мълчи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
