Пред хребета на бъдещето
Погълнат от огромните вълни,
покрит от неизбродната им пяна,
аз дишам още сякаш полужив
залутан в гънките на океана.
Аз дишам още сякаш полужив
в коралите на мъртвата надежда
и твоят образ странно мълчалив
през спомени-лиани ме превежда -
назад - към най-вълшебната поляна
на детството, окъпана със сноп лъчи,
оставила в душата вечна тайна
и съкровено, за което се мълчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
