21 dic 2024, 6:19

Пред иконата в навечерието на Коледа

  Poesía » Otra
501 0 0

 

Иконата сияе в мрака.
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.

 

И двамата във мен
се взирате. Прониквате
до същността ми –
с очи дълбоки и невинни.

 

А малкият Исус чело
до бузата ти е допрял.
С ръката си като с крило
ти нежно го прегръщаш.

 

Дървото като жива плът
във порите си е попило
молитви, шепоти, тъга;
от благодарност сълзи...

 

И сякаш всички майки на Света
на снимките с децата си са
като таз икона –
искри във погледа и грейнали лица,

 

притискащи децата си със обич!...
В семейния албум и аз
като Исус съм, мама – като Дева
Мария – мъка и любов, страдание и сила!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...