Иконата сияе в мрака.
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.

И двамата във мен
се взирате. Прониквате
до същността ми –
с очи дълбоки и невинни.

А малкият Исус чело
до бузата ти е допрял.
С ръката си като с крило
ти нежно го прегръщаш.

Дървото като жива плът
във порите си е попило
молитви, шепоти, тъга;
от благодарност сълзи...

И сякаш всички майки на Света
на снимките с децата си са
като таз икона –
искри във погледа и грейнали лица,

притискащи децата си със обич!...
В семейния албум и аз
като Исус съм, мама – като Дева
Мария – мъка и любов, страдание и сила!...