1 nov 2014, 23:14

Пред камината 

  Poesía » De amor
536 0 4

Камината задиша пукащо...
И затанцува топлина
Да хвърлим две души на пода,
за да се любим върху тях.

Студено е, самотно времето.
Валят годините в дъжда.
Да съблечем проблемите.
И да раздухаме жарта.

Не казвай и не питай нищо ти,
от думи винаги боли.
И забрави с какво те нараних...
Прегръдка ще те изцели.

В камината една любов гори,
разпалвана от страстите...
и в пепелта ще сме дори
прашинките от щастие.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Илко, РОсица, Ваня и Стойна!
    Желая ви красиво вдъхновение!
  • Интересно, оригинално, много образно и философско.
    Любовта също е на почитно място.
    Поздрав и хубав ден!Оценям те най-високо!
  • Когато има любов и във пепелта се виждат прашинките от щастие! Браво и благодаря!
  • Красива любовна лирика. А финалът особено ме впечатли.
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??