Пред камината
Камината задиша пукащо...
И затанцува топлина
Да хвърлим две души на пода,
за да се любим върху тях.
Студено е, самотно времето.
Валят годините в дъжда.
Да съблечем проблемите.
И да раздухаме жарта.
Не казвай и не питай нищо ти,
от думи винаги боли.
И забрави с какво те нараних...
Прегръдка ще те изцели.
В камината една любов гори,
разпалвана от страстите...
и в пепелта ще сме дори
прашинките от щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
