10 ene 2016, 19:06

Пред мен

  Poesía » Otra
454 0 0

Пред мен се слива неясната картина,

тръгнал от миналото движейки към днес.

Вървя, вървя по неочертаната пъртина,

все търсейки в живота непознатия адрес.

В търсене душата сякаш по е будна,

сърцето очертава онзи резонанс.

Мисълта ни за малко няма да е мудна,

всичко ще върви с мен в аванс.

Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,

това разбирам всеки може да го нагоди.

Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,

вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.

В.Й. 05.01.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...