10 ene 2016, 19:06

Пред мен

  Poesía » Otra
457 0 0

Пред мен се слива неясната картина,

тръгнал от миналото движейки към днес.

Вървя, вървя по неочертаната пъртина,

все търсейки в живота непознатия адрес.

В търсене душата сякаш по е будна,

сърцето очертава онзи резонанс.

Мисълта ни за малко няма да е мудна,

всичко ще върви с мен в аванс.

Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,

това разбирам всеки може да го нагоди.

Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,

вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.

В.Й. 05.01.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...