10 ene 2016, 19:06

Пред мен

  Poesía » Otra
455 0 0

Пред мен се слива неясната картина,

тръгнал от миналото движейки към днес.

Вървя, вървя по неочертаната пъртина,

все търсейки в живота непознатия адрес.

В търсене душата сякаш по е будна,

сърцето очертава онзи резонанс.

Мисълта ни за малко няма да е мудна,

всичко ще върви с мен в аванс.

Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,

това разбирам всеки може да го нагоди.

Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,

вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.

В.Й. 05.01.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...