10 янв. 2016 г., 19:06

Пред мен

456 0 0

Пред мен се слива неясната картина,

тръгнал от миналото движейки към днес.

Вървя, вървя по неочертаната пъртина,

все търсейки в живота непознатия адрес.

В търсене душата сякаш по е будна,

сърцето очертава онзи резонанс.

Мисълта ни за малко няма да е мудна,

всичко ще върви с мен в аванс.

Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,

това разбирам всеки може да го нагоди.

Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,

вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.

В.Й. 05.01.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...