Пред мен
Пред мен се слива неясната картина,
тръгнал от миналото движейки към днес.
Вървя, вървя по неочертаната пъртина,
все търсейки в живота непознатия адрес.
В търсене душата сякаш по е будна,
сърцето очертава онзи резонанс.
Мисълта ни за малко няма да е мудна,
всичко ще върви с мен в аванс.
Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,
това разбирам всеки може да го нагоди.
Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,
вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.
В.Й. 05.01.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
