Jan 10, 2016, 7:06 PM

Пред мен

  Poetry » Other
453 0 0

Пред мен се слива неясната картина,

тръгнал от миналото движейки към днес.

Вървя, вървя по неочертаната пъртина,

все търсейки в живота непознатия адрес.

В търсене душата сякаш по е будна,

сърцето очертава онзи резонанс.

Мисълта ни за малко няма да е мудна,

всичко ще върви с мен в аванс.

Пред мен не чакам Аз красивите пейзажи,

това разбирам всеки може да го нагоди.

Понесъл ден след ден Аз тежките багажи,

вървя оставяйки след мен, надявам се, следи.

В.Й. 05.01.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...