Пред паметника на Алеко

16 mar 2008, 21:48

Poesía

1118 0 2

написано 1992 год.

С тихи стъпки и китка цветя

дойдох да преклоня глава

пред твоите написани слова.

В младежките години ги четях,

но смисълът им чак сега разбрах.

Разбрах, че нашата Родина мила

за век не се е променила.

От нравите балкански вкоренени

не ще разцъфне новото ни време -

едва Европа ли ще ни приеме!

Народът ни комай не ще прогледне,

ще тъне дълго, няма да напредне.

И в огледалото на твоите слова

аз виждам бъдещата ни съдба...

Ах, ти, Европа - за мен си тъй далеко!

Прекланям се пред теб, велик Алеко!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-16T23:33:15+02:00

Чудесно казано и написано!
Знаел си е Алеко...що за народ сме...
с обич, Снежана.
miss_teneva (Дида Тенева)

2008-03-16T22:19:07+02:00

Улучи точно в целта с тез слова. Homo balkanicus никога няма да изчезне.Облечени в европийски дрехи в себе си още го носим, а и потурите май не сме свалили...