16 mar 2008, 21:48

Пред паметника на Алеко

  Poesía
1.4K 0 2

Пред паметника на Алеко

написано 1992 год.

С тихи стъпки и  китка цветя

дойдох да преклоня глава

пред твоите написани слова.

В младежките години ги четях,

но смисълът им чак сега разбрах.

Разбрах, че нашата Родина мила

за век не се е променила.

От нравите балкански вкоренени

не ще разцъфне новото ни време -

едва Европа ли ще ни приеме!

Народът ни комай не ще прогледне,

ще тъне дълго, няма да напредне.

И в огледалото на твоите слова

аз виждам бъдещата ни съдба...

Ах, ти, Европа - за мен си тъй далеко!

Прекланям се пред теб, велик Алеко!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно казано и написано!
    Знаел си е Алеко...що за народ сме...
    с обич, Снежана.
  • Улучи точно в целта с тез слова. Homo balkanicus никога няма да изчезне.Облечени в европийски дрехи в себе си още го носим, а и потурите май не сме свалили...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...