Пред паметника на Алеко
написано 1992 год.
С тихи стъпки и китка цветя
дойдох да преклоня глава
пред твоите написани слова.
В младежките години ги четях,
но смисълът им чак сега разбрах.
Разбрах, че нашата Родина мила
за век не се е променила.
От нравите балкански вкоренени
не ще разцъфне новото ни време -
едва Европа ли ще ни приеме! ...