Пред паметника на Алеко
Пред паметника на Алеко
написано 1992 год.
С тихи стъпки и китка цветя
дойдох да преклоня глава
пред твоите написани слова.
В младежките години ги четях,
но смисълът им чак сега разбрах.
Разбрах, че нашата Родина мила
за век не се е променила.
От нравите балкански вкоренени
не ще разцъфне новото ни време -
едва Европа ли ще ни приеме!
Народът ни комай не ще прогледне,
ще тъне дълго, няма да напредне.
И в огледалото на твоите слова
аз виждам бъдещата ни съдба...
Ах, ти, Европа - за мен си тъй далеко!
Прекланям се пред теб, велик Алеко!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены
