Пред портата на моята съдба

Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.

Понякога в душата ти сияя –
издигам се в очите на нощта.
Понякога телата се желаят.
Успя ли да избягаш от това?

Понякога те гоня, а не бива.
Отива ти да бъдеш и сама.
Игрива си, дори и горделива.
Понякога си истинска звезда!

Понякога отново ще ме има
и някак ще се губя в тишина.
Дочаках недописаната рима
пред портата на моята съдба.